Боже, пази ни!
И историята:
Завалял много силен дъжд и реката до
едно градче излязла от коритото си. Дъждът продължавал. Реката заплашвала да
наводни градчето. Управникът на града изпратил помощниците си да обиколят
всички жители и да обявят, че се налага спешна евакуация. Повечето жители
послушали хората на управника и се заели с бърза подготовка за напускане на
градчето.
Когато обаче един от помощниците на
кмета стигнал до къщата на шивача Смит, шивачът казал, че има голяма вяра в
Бога, че ще Му се моли да спаси градчето и жителите му, и че няма да напусне
дома си. Всичко щяло да бъде наред!
Помощникът нямал време за спорове –
тръгнал да предупреждава и други хора – имал много работа.
Не минало много време, и нивото на
реката се покачило. Дъждът не спирал! Шивачът Смит бил принуден да се скрие от
водите на втория етаж на къщата си. Докато стоял там и продължавал да се моли,
погледнал през прозореца. Покрай него минавала една от лодките на речния
патрул, които спасявали изостанали по къщите хора. Капитанът на лодката казал на
Смит да се качва, но Смит отново отказал – повтаряйки, че вярва пламенно в Бог
и че е убеден, че Той ще се погрижи за него. Лодката отминала...
Съвсем скоро водите отново се покачили.
Смит трябвало да се качи на покрива си. Стоейки отгоре, над него закръжил
спасителен хеликоптер. От него му извикали:
- Смит, какво правиш още там?!?! Хващай
се за въжето, ще те издърпаме!
- Не! – отвърнал шивачът. – Бог ще ме
спаси!
И в един миг от вечността, шивачът Смит
се озовал пред Райските Порти...
Свети Петър го посрещнал с думите:
- Смит, ти беше изключително предан на
Бог през живота си! По тази причина, ако желаеш, можеш да се срещнеш с Него –
още сега!
Бившият – вече – шивач се зарадвал за
тази неочаквано оказана чест и приел да се срещне с Него. Свети Петър го въвел
при Дядо Господ, и Смит Го попитал:
- Боже, имам един въпрос към Тебе. Аз
през целия си живот съм вярвал, че ще ме пазиш и закриляш от всичко! Защо ме
остави да се удавя?
- Оставих ли те?! – отговорил учуден
Бог. – Първо ти пратих помощника, да те предупреди. Ти не му обърна внимание.
После погледнах, видях, че още не си напуснал къщата си – и ти пратих лодката.
Ти и на тях отказа! Накрая ти уредих и хеликоптер... Какво още трябваше на
направя?!?
...
Русский:
Один раввин очень гордился своей верой в Бога. То и
дело он повторял: «Я верую в Господа».
И вот однажды случилось наводнение. Вода
постоянно прибывала. В дом к раввину пришли люди и сказали:
— Мы покидаем это место. Пошли с нами.
На что раввин ответил:
— Нет, я остаюсь. Я верую в Господа. Он
спасёт меня.
Вода продолжала прибывать. К дому
подплыла лодка, и люди, сидящие в ней, сказали:
— Здесь есть ещё одно место. Поехали с
нами, ведь вода всё прибывает.
Раввин ответил:
— Нет. Я верую в Господа.
Лодка уплыла. Потом пришла другая, но
раввин отказался сесть и в неё: он верил, что будет спасён Богом. Наконец,
прилетел вертолёт, и оттуда крикнули:
— Эй, это твой последний шанс. Мы бросим
верёвку, по ней ты сможешь забраться сюда, больше помощи ждать неоткуда.
Но раввин отказался и на этот раз. Вода
продолжала прибывать, и он, разумеется, утонул.
Встретив на небесах Бога, раввин спросил
его:
— Я так верил в Тебя, Господи, как же Ты
позволил мне утонуть?
На что Бог ответил:
— Я трижды пытался спасти тебя: дважды
по моей воле к твоему дому приплывали лодки, а потом я посылал даже вертолёт.
georgiev.georgi@aba.marketing
+359894512331 +37121460966
Инвестиционни идеи, директно от кухнята
