Човек на
знанието е онзи, който добросъвестно следва изпитанието на Учението.
Той трябва да срещне и да победи своите четирима врагове по пътя
на Учението. Те са действително страшни и повечето хора, им се предават.
Когато човек започва да учи нещо, той никога не е наясно с
крайните резултати, целите му са погрешни, а намеренията – мъгляви. Надява се
на въображаеми възнаграждения, защото още не познава трудностите на Учението.
Познанието никога не е това, което се очаква предварително. Всяка стъпка към
него е нов тест с опасности. Човек започва да се страхува, а неговата цел става
бойно поле. Това е първият му враг – Страхът. Лукав и труден враг, който се
спотайва зад всеки завой на пътя.
- И
какво трябва да стори човек, за да надвие страхът?
- Отговорът е много прост: не бива да бяга. Колкото и да е
изплашен, не бива да спира, а да върви към следващите стъпки в познанието. Ще
дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Малко по малко, човек се
чувства сигурен и получава яснота на разума, което заличава страха. Човек
познава своите желания и знае как да ги удовлетвори; вижда следващите стъпки,
озарени от ведра яснота. Няма нищо скрито за него. Но тази яснота заслепява.
Така той се сблъсква с Втория си враг - Яснотата! Добива чувството, че може
всичко, понеже вижда ясно. И ако човек се поддаде на тази измамна сила, той ще
загуби пред своя Втори враг и само ще се лута из познанието докато загуби
способността да направи нещо повече. Може да се превърне във воин или клоун, но
няма да научи нищо повече, нито ще копнее за това.
- Но
какво трябва да се направи, за да се избегне поражението?
- Това, което е правил и със страха: да се бори с яснотата, да я
ползва само за виждане; да мисли, че тя е по-скоро капан и внимателно да
преценява, преди да предприеме нова стъпка. Ще дойде момент, в който ще прозре,
че тя е само бляскава точка пред очите му. Така той ще е надвил Втори си враг и
повече нищо няма да може да му причини зло. Тази увереност ще го направи силен.
Силата, която е преследвал толкова време, най-после е негова – негов съюзник и
негов слуга. Той е непобедим и трябва да се убеди в това. Отначало поема
пресметнати рискове, а по-късно сам определя правилата на борбата. Така, без
сам да знае как, кандидатът е загубил битката с Третия си враг – Силата. Защото
този враг го е превърнал в жесток и своенравен човек.
- Ще загуби ли силата си?
- Не, той никога повече няма да загуби нито силата си, нито
яснотата си.
- Какво тогава го различава от човекa на знанието?
- Човекът, победен от Силата умира, без да е узнал всъщност как да
я управлява. Тя само обременява съдбата му и той не знае нито кога, нито как да
я използва.
- Как може да се срази Третия враг?
- Трябва да се бори съзнателно, да помни, че Силата не е негова.
Че Яснотата и Силата, без неговия контрол, стават по-лоши и от грешка. Така ще
достигне до точка, в която ще знае, къде и как да ги използва. Така ще е
победил и Третия си враг.
Без ужасите на Страха, без тормоза на Яснотата на ума, когато
силата е под негов контрол и всичко е постижимо, човек изпитва страхотна умора
непреодолимо желание да почива. Ако се поддаде на това желание и се отпусне, и
забрави своята цел, ще е загубил битката от своя Четвърти и най-жесток враг –
Старостта. Всъщност той никога не може да победи напълно този враг, но може да
го отблъсква, да се отърсва от умората и да обладае своята цел – да стане ЧОВЕК
НА ЗНАНИЕТО.
В този Урок научаваме, че Яснотата, Силата и Младостта са само
пособия в Пътя на Ученика към овладяване на Знанието, а не – негова Цел.
За повече информация и сътрудничество се
обръщайте към нашите консултанти!
+359879225949
