Вие почивате с приятели и отпивате от чашата фреш. Изведнъж един от тях казва: "Хайде утре да скачаме с парашут!"
И ти казваш: "Да, това е супер, утре ние ще скачаме с парашут!"
А после, през ноща, изпадаш в ужас, постоянно си представяш как ще скачаш и не разбираш защо.
Ти си в шок :О, Боже!" Не ти се яде, стомаха ти не приема нищо, но ти не искаш да си единствения човек, който няма да скочи.
После някой отваря вратата и ти разбираш, че никога не си бил в самолет с отворена врата...
Те казват: "Скаш на Три", Раз, Два... и на две те бутат от самолета, защото на ттри всеки се хваща за вратата... И после ти просто: "ААААААААА и падаш от самолета... и после в една секунда ти разбираш, че това най-готиния момент в целия ти живот, ти летиш, абсолютна нула на страха, ти разбираш, че момента на максимална опасност - това е момента на минималния страх.
Аз получих прозрение, че страхът в предната нощ е бил безполезен, защо трябваше да се страхувам? Всичко, което се случва преди скока, не е страшно. Защо трябва да се страхувам и да си развалям деня? Когато трябва да си максимално изплашен, ти разбираш, че това е най-хубавия момент в твоя живот. И именно там, от онази страна на вашия страх, се намират най-хубавите неща във вашия живот...
