вторник, 26 януари 2010 г.

ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ЧАСТНИЯ ИНВЕСТИТОР




От инвестиционна гледна точка живота на човека се дели на три периода:


Пред инвестиционен - преминава примерно от момента на раждането до започването на самостоятелния живот. През това време човек живее от парите на родителите си. В началото на самостоятелния си живот, човек започва да печели и за него настъпва съзнателния период на инвестирането. „Два случая, в които може да не се инвестира: Когато няма пари или когато има изобилие от пари” – казал Марк Твен. Във всички останали случаи - инвестирането е необходимо. Именно в активния, работоспособния период хората създават материални ценности и своя фамилен капитал за пасивен доход, от който може да се живее в периода на потреблението, а натрупаният капитал се предава по наследство.

Всеки ден остава с един ден по-малко до началото на периода, когато ще се нуждаем от средства без да работим и най-често съвсем и не подозираме, че това може да случи, не само поради старост, а даже и съвсем рано.


Съществуват три главни риска:


1. Риск от спиране на доходите в бъдеще (причините могат да бъдат различни: семейни, икономически...)


2. Рискът от това доходите, които има човек да не са достатъчни за задоволяване на потребностите в бъдеще.


3.  Рискът от загуба на трудоспособност (понякога това може да стане още в ранна възраст


Формирайки свой фамилен капитал и създавайки материални ценности, частния инвеститор преследва 3 класически цели и решава 6 класически задачи.


Цел 1. Известно е, че колкото по-добре живеят хората – толкова повече спестяват. И затова най-първата цел на всеки човек е да формира натрупване от доходите си под формата на спестяване.

Спестяване – това е форма на натрупване (инвестиране) за съхраняване на покупателната възможност на парите. Класически парите в банков депозит носят около -1% до +1% годишна лихва, която не стига дори за преодоляване на инфлацията. Доходността е ниска, а разходите постоянно растат, плащата дори когато касиерката брои вашите пари.


Цел 2. Ръст на капитала. Когато хората спестяват, при тях се появява и желание да увеличат своите спестявания. Инвеститорът започва да търси финансови инструменти, които биха увеличили неговите пари 2-3 пъти. Това може да се постигне в днешно време и на съвременните финансови пазари има голямо разнообразие от финансови инструменти:


Цел 3. Получаване на доход от капитал. Достатъчно е да натрупате капитал, за да живеете без да се налага да работите. Например да пътешествате.


Целите на хората, много си приличат, всички се стремят към финансова независимост. Всеки човек си има своя парична схема: за едни това са 100,000,- лв, а за други – 1,000,000,-$. Съответно дохода от капитал зависи от неговия размер. Колкото е по-голяма сумата – толкова е по-голяма сумата на дохода.


Освен това, когато инвеститорът постигне трите си цели, така решава и шестте си класически задачи.


Задача 1. Образование. В днешно време за да получиш хубаво образование е необходимо да имаш „крупна сума”. Хубаво е когато родителите могат да помогнат в решението на тази задача... Но, ако не могат? Тогава тази задача трябва да решавате самостоятелно. Заработвате, спестявате, инвестирате, печелите, учите се с една част от капитала, защото когато получите добро образование, като специалист ще имате по-висока цена.


Задача 2. Недвижимо имущество. Желанието на всеки зрял човек е да има собствен дом е напълно естествено. За решаването на жилищните проблеми са необходими пари и то съвсем не малко. Днес на пазара на недвижимите имоти се предлагат всевъзможни варианти за решаване на тази задача. Въпросът е в парите... Как да направим пари? Инвестирайте!!!


Задача 3. Застраховане. Въпросът за застраховането възниква само тогава, когато човек има какво да губи. Ако имаш имущество, бизнес, живот, доход т.н. Има хубава фраза: колкото повече активи има човек, толкова повече трябва да застрахова. А застраховката струва пари...


Задача 4. Формиране на пенсионна осигуровка. Разглеждайки живота на човека от икономическа гледна точка както ние вече говорихме, всеки от нас постепенно отива към периода на потреблението. По тази причина в зависимост от това кой колко капитал е натрупал през инвестиционния си период, толкова ще бъде и съответния пасивен доход, която би могъл да получава. 


Въпросът е само в избора и в парите...


Задача 5. Формиране на наследствен капитал. Ние всички обичаме своите близки: деца, внуци, племенници, сестри, братя и т.н. ние искаме да оставим след себе си добри спомени и да направим живота на нашите близки по-хубав. Ние бихме искали нашите близки да имат по-добри стартови възможности и да преживеят по интересно живота си. Но затова е необходим фамилен наследствен капитал, който трябва да се създава сега инвестирайки в доходни и надеждни финансови инструменти.



Задача 6. Съхраняване на здравето и активното дълголетие. Известно е, че човек не желае да се разболява, старее или умира. И да създаде материални ценности за да се възползва от тях и да живее пълен с щастие живот, обкръжен от близките и любими хора дълги години... А за това трябва да съхраним здравето си. За да съхраним здравето си – трябва да се храним рационално, необходима е двигателна активност и позитивно отношение към живота. Но качественото и пълноценно хранене, заниманието с фитнес, психология и духовни практики струва пари и то не малко. Излиза, че и за тази задача трябва да се правят инвестиции…


Темата е била важна, както и сега, така за в бъдеще. Ако не сте информирани от родителите си и от вашите учител, това може да породено от тяхното незнание по такива тем. Започнете от рано, помогнете на децата и внуците си да добият интерес към темата и по този начин, ще им осигурите шанс в състезанието наречено “Живот”


https://mssg.me/georgiev.finance

+359894512331

понеделник, 25 януари 2010 г.

ДЕСЕТТЕ ОСНОВНИ ЗАКОНА НА ЖИВОТА, СПОРЕД ФИЛИП МАКГРО

Житейски закон 1:
~ Или схващаш, или не.
Стратегия:
~ Бъди от тези, които схващат.
~ . ~ . ~
Житейски закон 2:
~ Сам си правиш живота.
Стратегия:
~ Осъзнай и поеми отговорността за своя живот.
~ . ~ . ~
Житейски закон 3:
~ Хората вършат онова, което има ефект.
Стратегия:
~ Открий стимулите, които насочват твоето поведение и поведението на другите.
~ . ~ . ~
Житейски закон 4:
~ Не можеш да промениш нещо, което не си признаваш.
Стратегия:
~ Погледни реално на себе си, на живота си и на всички, които имат връзка с него.
~ . ~ . ~
Житейски закон 5:
~ Животът награждава действието.
Стратегия:
~ Вземай добре обмислени решения и действай незабавно.
~ . ~ . ~
Житейски закон 6:
~ Няма действителност, само възприятия.
Стратегия:
~ Открий филтрите, през които гледаш света.
~ . ~ . ~
Житейски закон 7:
~ Животът се управлява, не се лекува.
Стратегия:
~ Научи се да направляваш живота си.
~ . ~ . ~
Житейски закон 8:
~ Ние сами учим хората, как да се отнасят към нас.
Стратегия:
~ Осъзнай, че всичко зависи от теб, вместо да се оплакваш от другите.
~ . ~ . ~
Житейски закон 9:
~ Да прощаваш е проява на сила.
Стратегия:
~ Почерпи сила от онези, които са те наранили.
~ . ~ . ~
Житейски закон 10:
~ Преди да поискаш нещо трябва да го назовеш.
Стратегия:
~ Бъди наясно какво искаш и действай!

петък, 22 януари 2010 г.

БОГАТСТВО И ПРЕСТЪПЛЕНИЕ














Да мразиш богатите е най-лесното нещо.
Особено като си беден.
Да искаш богатствата да се поделят на всички по равно, е естествено.
Особено, когато от теб няма какво да се дели.
От друга страна, най-бедните в живота въобще не мразят богатите. Те им се прекланят, всеотдайно им служат и им се възхищават. „Чорбаджи, казвай какво да правим!"
Хората средна ръка не казват „Чорбаджи, казвай какво да правим?", хората средна ръка служат, вършат работа, защото са добре квалифицирани, но в душата си мразят богатите.
А една част от интелигенцията – дали е най-интелигентната не знам – понеже интелигентът се пита и си задава справедливия въпрос: „Защо оня има повече от мене, когато съм по-умен от него?", но не може да си отговори. И се измъчва. Измъчва се и от несправедливостта, и от това, че не може да си отговори. Хем умен, хем беден. Противоречие! Той мисли и намира успокояваща го формула: „Беден, но честен!" което ще рече, че богатите са нечестни.
Всъщност, в това да си умен и беден няма противоречие. Както няма противоречие между това да си умен и богат. Един куп умни хора са много богати, както и обратното.
Древният гръцки мъдрец Диоген бил умен и беден. Но живял в бъчва и казвал, че няма никакви нужди и претенции. Виж, у нас всички завършили гимназия имат претенции. Огромни. Нали за това са учили!
А завършилите философия? А завършилите културология или някаква филология? Или завършилите „наливане от пусто в празно?" никой от тях не иска да разбере, че в живота ум, познания и интелект не са всичко. Трябва да имаш воля и хъс да правиш нещо. Да създадеш нещо. Да произведеш нещо. А когато създадеш нещо, от което всички имат нужда, не може да не забогатееш. Най-пресен пример в световната история е американецът Бил Гейтс, компютърният специалист, който за няколко години стана най-богатият човек в света и създаде основата на цяла индустрия. В един от романите на Балзак, един от героите му казва: „В началото на всяко голямо богатство, стои едно голямо престъпление." Това изречение, извадено от контекста, днес се повтаря в България в най-различни варианти. Повтарят го новозабогатели престъпници, за да се оправдаят. Повтарят го мързеливци, за да се самоуспокояват.
Всъщност всеки познаващ историята на света знае, че зад големите богатства стоят четири неща: труд, изобретателност, воля и интелигентност, които у нас рядко се намират в един човек.

четвъртък, 21 януари 2010 г.

ЧОВЕКЪТ НА ЗНАНИЕТО






Човек на знанието е онзи, който добросъвестно следва изпитанието на Учението.

Той трябва да срещне и да победи своите четирима врагове по пътя на Учението. Те са действително страшни и повечето хора, им се предават.

Когато човек започва да учи нещо, той никога не е наясно с крайните резултати, целите му са погрешни, а намеренията – мъгляви. Надява се на въображаеми възнаграждения, защото още не познава трудностите на Учението. Познанието никога не е това, което се очаква предварително. Всяка стъпка към него е нов тест с опасности. Човек започва да се страхува, а неговата цел става бойно поле. Това е първият му враг – Страхът. Лукав и труден враг, който се спотайва зад всеки завой на пътя.

- И какво трябва да стори човек, за да надвие страхът?

- Отговорът е много прост: не бива да бяга. Колкото и да е изплашен, не бива да спира, а да върви към следващите стъпки в познанието. Ще дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Малко по малко, човек се чувства сигурен и получава яснота на разума, което заличава страха. Човек познава своите желания и знае как да ги удовлетвори; вижда следващите стъпки, озарени от ведра яснота. Няма нищо скрито за него. Но тази яснота заслепява. Така той се сблъсква с Втория си враг - Яснотата! Добива чувството, че може всичко, понеже вижда ясно. И ако човек се поддаде на тази измамна сила, той ще загуби пред своя Втори враг и само ще се лута из познанието докато загуби способността да направи нещо повече. Може да се превърне във воин или клоун, но няма да научи нищо повече, нито ще копнее за това.


- Но какво трябва да се направи, за да се избегне поражението?

- Това, което е правил и със страха: да се бори с яснотата, да я ползва само за виждане; да мисли, че тя е по-скоро капан и внимателно да преценява, преди да предприеме нова стъпка. Ще дойде момент, в който ще прозре, че тя е само бляскава точка пред очите му. Така той ще е надвил Втори си враг и повече нищо няма да може да му причини зло. Тази увереност ще го направи силен. Силата, която е преследвал толкова време, най-после е негова – негов съюзник и негов слуга. Той е непобедим и трябва да се убеди в това. Отначало поема пресметнати рискове, а по-късно сам определя правилата на борбата. Така, без сам да знае как, кандидатът е загубил битката с Третия си враг – Силата. Защото този враг го е превърнал в жесток и своенравен човек.

- Ще загуби ли силата си?

- Не, той никога повече няма да загуби нито силата си, нито яснотата си.

- Какво тогава го различава от човекa на знанието?

- Човекът, победен от Силата умира, без да е узнал всъщност как да я управлява. Тя само обременява съдбата му и той не знае нито кога, нито как да я използва.

- Как може да се срази Третия враг?

- Трябва да се бори съзнателно, да помни, че Силата не е негова. Че Яснотата и Силата, без неговия контрол, стават по-лоши и от грешка. Така ще достигне до точка, в която ще знае, къде и как да ги използва. Така ще е победил и Третия си враг.

Без ужасите на Страха, без тормоза на Яснотата на ума, когато силата е под негов контрол и всичко е постижимо, човек изпитва страхотна умора непреодолимо желание да почива. Ако се поддаде на това желание и се отпусне, и забрави своята цел, ще е загубил битката от своя Четвърти и най-жесток враг – Старостта. Всъщност той никога не може да победи напълно този враг, но може да го отблъсква, да се отърсва от умората и да обладае своята цел – да стане ЧОВЕК НА ЗНАНИЕТО.

В този Урок научаваме, че Яснотата, Силата и Младостта са само пособия в Пътя на Ученика към овладяване на Знанието, а не – негова Цел.


За повече информация и сътрудничество се обръщайте към нашите консултанти!

      +359879225949

четвъртък, 14 януари 2010 г.

ЕДИН ЕФЕКТИВЕН ЕКИП























https://mssg.me/georgiev.finance

+359894512331

сряда, 13 януари 2010 г.

ЗЛАТОТО & ИНФЛАЦИЯТА



Кое движи цената на златото? 


"Никога и за нищо човешките ресурси не са били използвани за нещо толкова абсурдно, както при изкопаването на злато в едни краища на света, само за да бъде превозено на друго място и закопано отново, в специално изровени за целта ями и строго да се охранява," казва Робърт Трифин, един от прочутите икономисти на 20 век. Макар лично аз да намирам много истина в думите му, все пак никой не може да отрече качествата на ценния метал. Златото се използвало като платежно средство хилядолетия наред.


Много велики империи и държави са се погубили, а заедно с тях и паричните им единици, но изглежда и днес златото не е с по-малко значение от това, което е имало в миналото. Следователно би представлявало интерес да видим, кои са някои от факторите, които стоят зад ценообразуването му.


Няколко са основните фактори, които определят стойността на златото. Както при цените на всяка друга стока, така и за цената на златото, роля играят равнищата на търсене и предлагане. Все пак съществуват някои различия, които следва да бъдат отчетени при анализа на този ценообразуващ фактор. Докато другите полезни изкопаеми се добиват с цел да бъдат използвани в производството, то основната причина за добива на злато е то да бъде събирано и съхранявано. Златото е прието в цял свят като резервно средство.


Годишният добив на злато не оказва голямо влияние върху цената, както това става при други стоки. Причината е, че златото не губи своето качество и стойност с времето. Злато придобито преди две хиляди години има същото качество, каквото и новодобитото злато. ЮАР, САЩ и Австралия са сред основните производители на злато днес.


Въпреки, че годишният добив на злато не е от толкова голямо значение, то търсенето оказва съществено влияние върху цената. През първата половина на 2005 година търсенето на злато се увеличава с 29%. Нараства търсенето на злато за нуждите на бижутерията (около 75% от общото търсене, най-вече в Индия и САЩ). Китай представлява пазар, чиито потенциал тепърва ще се реализира. Златото намира все по-широко приложение в медицината и електрониката (около 15% от общото търсене). Много хора предпочитат да съхраняват и инвестират средствата си под формата на злато (около 10% от общото търсене).


Централните банки на страните и МВФ са ключовите играчи на пазара на злато. Те държат около 20 % от световното злато в своите трезори под формата на официални резерви. Покупката и продажбата на злато от тези институции е основна движеща сила зад цената на ценния метал. За да се стабилизират донякъде цените, е подписано Вашингтонското споразумение за златото. То влиза в сила през септември 1999 година, а страните и организациите, които са го приели, се задължават да не надвишават 400 тона годишни продажби. По-късно това  количеството е увеличено до 500 тона годишно.


Едва малко над 1% от резервите на Китай са в злато, за разлика от САЩ, където този процент е около 16. Китай изявява желание да увеличи резервите си в злато. Това би оказало голям натиск върху пазара.


Въпреки значението на търсенето и предлагането за цената на златото, други фактори играят по-съществена роля.


Безспорно основен фактор е курса на долара. Тъй като златото се котира в долари, колкото по-ниска е стойността на долара, толкова по-висока е цената на метала. Причината е, че при понижаване на курсът на долара, златото става относително по-евтино в евро и други валути, а резултатът е засилено търсене на злато от страна на европейците например, което завишава цената му в долари, докато не се възстанови равновесната му цена в евро. Това обяснява защо връзката между цената на златото и долара е обратна.


По същата линия се определя и връзката между цената на петрола и златото. Цената на петрола също се котира в долари. Спад в стойността на долара ще доведе до повишаване на цената на горивото, тъй като производителите биха желали да получат същото количество местна валута срещу износа. Освен това щатската икономика е силно зависима от вноса на петрол и завишаването на цената му води до по-голям търговски дефицит, а от там и на спад на курса на долара, което вече видяхме как влияе на цената на златото. Или зависимостта между цената на петрола и златото е положителна.


При голяма инфлация книжните пари бързо губят своята покупателна сила. В такива случаи икономическите агенти, в стремежа си да запазят стойността на спестяванията си купуват злато, тъй като то е далеч по-стабилно. Това води до покачване на цената му. Златото е предпочитано при опасност от война или криза, тъй като слабо се влияе от проблемите в дадена страна.


Спецификата на ценообразуващите фактори на златото, тенденцията в тяхното развитие, както и самите характеристики на златото, го правят подходящ инструмент за намаляване на риск на инвестиционния ни портфейл. Засилващият се търговски дефицит на САЩ и нарастването на търсенето на ценния метал в производството и бижутерията, са причини които могат да ни накарат да помислим за място на златото в нашите спестявания.

http://ggeorgiev.aba.community/

понеделник, 11 януари 2010 г.

ДЕСЕТ ПРИЧИНИ ДА НЯМАТЕ УСПЕХ


Ако чувствате, че не успявате да постигнете определен успех в сферата, която сте си избрали, обърнете внимание върху причините за неуспех, които посочваме. Възможно е да не успявате, защото:
1. Нямате точна цел
Дори, ако тичате по цял ден и вършите куп задачи и задачки, няма да имате успех, ако не сте наясно за крайната цел на своите действия. Как да постигнете нещо, което не съществува в природата? Ако нямате цел – всичките Ви действия са безмислени.
2. Не сте наясно за смисъла
Важно е да имате точна цел, към която да се стремите, но още по – важно е да разберете, какво ще Ви даде постигането на целта. Целта Ви трябва да бъде смислена, точна, изпълнима и да имате желание да я постигнете. В противен случай винаги ще имате вътрешна съпротива да постигнете успех.
3. Нямате план
Не можете да постигнете някаква цел, ако не сте наясно, какво точно трябва да направите. Направете си подробен план, състоящ се от етапи, разбити на конкретни стъпки. Сега вече ще виждате стъпка по стъпка, как ще постигнете желаното. Остава само да започнете от първата стъпка.
4. Възможностите Ви не отговарят на Вашите желания
Не бива да сте прекалено самоуверени в своите възможности. Имайте вярна преценка за своите умения. Това не значи, че не можете да си съставите амбициозни цели – просто имайте предвид, че със сигурност ще има умения, с които още не разполагате и които ще се налага да придобиете. Помислете за това още по време на съставянето на плана за постигането на целите си.
5. Не сте сигурни в своите сили
От друга страна, ако подценявате своите възможности, може да не се решите да опитате нови успешни действия. За да разберете, дали можете да направите нещо или не, трябва да започнете да действате. Може да се окаже, че с лекота правите нещо, което дълго време сте се опасявали да започнете.
6. Не се учите от своите грешки
Не бъдете от хората, които за всяка своя грешка започват да се обвиняват. Всяка Ваша грешка е урок, който трябва да анализирате. Ако разберете причините за неуспеха си, по-лесно ще намерите верен начин на действие. Не е зле да анализирате и чуждите грешки, които хората допускат във Вашата област.
7. Не чувате полезни съвети
Много хора смятат, че показват слабата си страна и се представят като некадърници, ако се вслушват в чужди съвети. Не бива, разбира се, да следвате всички съвети, които Ви дават, но ако последвате съвета на някой професионалист във Вашата област, може да си спестите доста празни усилия.
8. Притеснявате се, че ще Ви откраднат идеята
Понякога хората се притесняват, че поредната им гениална идея ще бъде открадната от колеги или конкуренти. Не бива пазенето на професионалните Ви тайни да стане основната част от дейността Ви. Трябва да се развивате, а затова ще се налага да показвате на хората, какво и как правите.
9. Изморени сте
Ако сте изтощени морално или физически, не можете да очаквате не само да постигате своите цели, но дори само да вършите някаква продуктивна работа.
10. Притеснявате се да успеете
Колкото и да е странно, съществува и страхът от успеха. Понякога човекът вътрешно не иска да постигне целите си (и не ги постига), защото се притеснява, какво ще прави, когато целта бъде постигната. Несигурността в бъдещето е голяма спънка за постигането на целите. Обмислете предварително този въпрос за себе си, за да знаете, към какви върхове ще се стремите след като сте постигнали целта си.


Сега вече успехът Ви е в кърпа вързан!

http://ggeorgiev.aba.community/