Че кой ме разбира? Ако мотивираш хипопотам се полуава
мотивиран хипопотам. Няма смисъл да се мотивира хипопотам! Все едно е, той ще
си остане хипопотам, зашото той е сит. Може би на някои хора ще им провърви, ще
се радваме за тях, но аз ставам всяка сутри, душата ми е пуста, умът ми е
гладен, трябва целия ден да го зареждам, трябва да изляза от зоната на комфорта
за да почуствам. Може би в другия живот и аз ще заслужа, може би тогава хората
ще са по-напреднали. Разбирате ли как това работи, само определете за себе си, ама
честно си признайте, вие обичате ли да се отпускате, или обичате напрежението.?
Спортистите попадат в депресия когато се пенсионират, защото напрежението,
хазарта, адреналина, играта вече я няма, проблем...
Ако вие обичате да се отпускате, това означава, че е
безполезно да се поставят големи цели, ще бъдете нещастни, по-добре няма да
стане, ако имате голяма цел. Защото за голямата цел постоянно трябва да сте
извън зоната на комфорта, тряба да сте гладни, трябва да се напрягате, тогава
може да се достигне голямата цел. Голямата цел, това е, вижте, ето я целта, а
тук съм аз.
Аз не мога веднага да я достигна, аз отначало трябва да повиша
мащаба на моята личност, а за да стана такъв трябва да изляза от зоната на
комфорта. А за да изляза от зоната на комфорта, знаете ли как трябва да се
излезе от зоната на комфрта? Правите целта да бъде точката Б, а вие започвате
от точка А, компютърът например казва, за да стигнеш тази голяма цел, ти трябва
да станеш голям, тогава проблемът е по-голям от теб, а ти трябва да станеш
по-голям от проблемите. Ти си малък, а проблемите са големи. Единственият
вариант е да решиш да станеш по-голям от проблемите и тогава ти ще можеш да
решиш тези проблеми и да се доближиш до целта. Така, за първите проблеми
трябваше да пораснем и да ги решим, но когато целта е доста голяма, ще трябва
да растем още. Ти ще достигнеш целта само ако станеш толко голям, че да преодолееш
всички трудности. И ако се отпуснеш след първата победа, а до целта има още
много, тогава какво става? Целта е много опасно нещо, когато ти си поставиш
цел, веднага се изпраща сигнал до Природата, до Вселената, до Бога, както
различните гора наричат великата сила, т.е. ти казваш на Бог, Боже изпратими
проблеми, т.е. следващата задача, кой е добрият учител, този който точно
чувства твоето ниво към момента и ти дава задача за твоято ниво, ако ти даде
по-сложна задача, това е лош учител, който може би е малко над твоето ниво и ти
трябва много да се напрягаш за да успееш да изпълниш негово желание. И ние
трябва постепенно да преминаваме на следващо, по-високо ниво докато стигнем
целта. Хорат играят ролята на учители, хората и Приеодата, това е което нас ни
учи, и така трябва да се отнасяме към живота. Отношението към живота е както
към учителя. Всички хора са уители, абсолютно всички хора са учителите;
събитията също са мои учители, тези хора, които са си поставили големи цели,
по-големи от тях самите. Нека да ви попитам, у кого целите са по-големи от него
самия? Можете да ми отговорите с коментар, но по-важно в случая е да отговорите
на себе си. И друг въпрос: Има ли между вас някои, които са достигнали вече
това, което сте искали? Има, нали?
Следва продължение...
